България е член на Европейския съюз от вече 12 години и макар да звучи куриозно - на всеки две–три години се публикува информация за неправилно, неточно и не по предназначение усвояване на средства, получени по европейски програми и проекти. България влиза във фокуса на контрола на Европейската сметна палата или дори на Европейската служба за измамите (OLAF). Представете си колко неловко може да бъде за една страна членка на ЕС да бъде в обсега на OLAF заради грешно усвояване на европейски пари и с какво око гледат на нас останалите държави в съюза. Излишно е и да споменавам, че докато трупаме имидж на лош партньор, има риск да затворим много врати, които ЕС има шанс да ни отвори.
Притеснителното е, че историята продължава да се повтаря и днес. В момента Европейската сметна палата извършва проверка на европейските средства, вложени в изграждане на националната пътна мрежа, a целта й е да установи как са изразходвани средствата, постигната ли е по-добра пътна свързаност, отговарят ли вложените материали на стандартите и изискванията за качеството на изпълнението на проектите. В същото време, от своя страна, националните контролни органи извършват проверка за правомерно разходване на 82 милиона лева, изплатени субсидии от Европейския фонд за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за построяването и използването по предназначение на „къщите за гости“. Възниква основателно въпросът какви могат да бъдат причините за грешките при усвояването на европейски пари: незнание, неправилно разбиране на нормативните изисквания или желание да се заобиколят разпоредбите?
В първите години от присъединяването на България към ЕС можеше да си обясним пропуските с това, че законодателството е трудно, нямаме опит, не сме подготвени... И другите страни членки го приемаха с разбиране. Но след 12-годишно членство в ЕС не можем да се оправдаваме със същите аргументи.
Очевидно една от големите причини е недостатъчно разбиране на нормативните изисквания на всички нива – от бенефициентите на европейските средства до сертифициращите органи, които са създадени, за да ги отпускат и да контролират тяхното усвояване. Може да се говори и за липса на информираност при определяне на лицата, на които се отпуска финансиране, лоша счетоводна отчетност на бенефициентите, неточно или неправилно изпълнение на възложените дейности, за които са получени средствата, както и завеждането на съдебни дела, дори и без сериозно основание, с единствената цел да се пречи на конкуренцията.
В България Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е в сила от 2015 г., и към момента по неговото приложение има натрупана значителна по обем съдебна практика. Само за 2018 г., например, във Върховния административен съд, по ЗУСЕСИФ са образувани 128 дела, от които са решени 26. Може ли да се преодолеят пропуските и да спрем да се срамуваме от заключенията в докладите на Европейската комисия, Европейската сметна палата и другите органи на ЕС? Отговорът е положителен и е формиран от древността - нужни са знания!
Натрупаният до момента опит от прилагането на закона в сферата на управлението и контрола по усвояването на европейските средства, осъществяван от специализираните административни органи и от съда, определят актуалността и значимостта на темата на семинара, организиран от Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси VUZF Lab и Съюза на юристите в България.


Прецедент: Цял континент разреши шофиране след употреба на марихуна
Чудо: Момиче падна от 12-ия етаж и оцеля (ВИДЕО)
Магнитна буря ще удари Земята в петък
Награждават призьорите от Националния литературен конкурс „Този безкраен свят“ във Варна
Над 250 участници се включиха в Националния форум на социалните услуги край Варна
Дигитални двойници и споделените данни раждат нови бизнес модели в София
Все още няма изкуствен интелект, който е готов да не бъде проверяван от хора
Китай привлича чуждестранни пациенти с най-съвременно и достъпно лечение
Отказът на S&P 500 да включи SpaceX е обществено благо
Маржовете в Европа се насочват към първи ръст от 2022 г. насам заради AI петрола
Как кабината на ТИР се превръща в луксозен кемпер
Германци показаха суперкола с 2413 конски сили
Ferrari ще дебютира в краш-тест на Euro NCAP с най-скъпия си модел
Опит за изгонване на шефа на Honda завършил с неуспех
Шефът на BYD: До 5 години ще изпреварим Toyota по продажби
Шотев: Спирането на оръжието за Украйна е димка
Бивш здравен министър: Няма да се сложи точка на източванията на Здравната каса
Здравко Марков: Ситуацията с публичните финанси е сложна, но управляема
Най-проблемната бойна машина в света: Може ли Великобритания най-сетне да поправи Ajax?
Жозе Моуриньо отново е начело на Реал Мадрид
преди 6 години Няма такова нещо като обществено благо, има само благо за определен човек или определена малка група хора. Само пазарния принцип може да урегулира един бизнес план, а не чиновниците в някое министерство. Еврофондовете изкривяват пазара и представляват форма на субсидия, която води до създаването на "зомби" икономика, която не може изобщо да съществува без тях подобно на гнилото родно производство преди 10.11. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Изискванията са ясни - пари се харчат за обществено благо, създаване на добавена стойност и работни места. Харчат се честно.Когато си направиш къща за гости за лична употреба - няма нито едно спазено изискване.Когато сложиш варовик в асфалта, правиш и усложняваш новопостроените пътища с изкуствено планирани завои и тунели, за да усвояваш повече средства - това си е умишлено неспазване на добрите нрави и правилата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар